On the road again

   08.12.2016

   Пак станахме рано. Ама то така- рано лягаш, рано ставаш. Пийнахме кафе…

   …и тръгнахме към селото да хапнем по палачинка с банан. Излиза около  100- 120 рупии, зависи къде и каква разбира се.

   Минахме и край едно магазинче за сувенири, което бях заплюл още вчера. Повечето от дървенийките човека сам си ги правеше.

   Върнахме се отново в хотела, поразсъблякохме се, че мъглата вече се беше вдигнала и пак хукнахме да обикаляме.

   Днешната обиколка ми остави малко неприятен вкус в устата както се казва. Обикаляхме си пак покрай реката когато попаднахме на (разбрахме в последствие) една туристическа атракция, а именно…

   …къпане на слоновете в реката. Дотук нищо лошо, гот е да го гледаш, а и на тях им харесва. Обаче причината за това е…

   ….да залъгват туристите да си плащат и да се качват на животните за снимки. Мисля взимаха евтино, около 2 евро горе долу, но и преди споменах как това не е никак добре за слона.  Красиви животни.

      Продължихме край реката доколкото можахме, а после…

   …забихме из някакви малки и непознати улички, защото край самата река беше невъзможно. Тук видях и как се приготвя…

   …онова сладкото дантелено нещо.

   Та вървяхме си ние и покрай нас минаха…

   …военни на колела. Засилих се да снимам тримата, когато покрай нас мина четвърти викайки „No foto, no foto“. Аз пък като че ми каза снимай ме и само  го изчаках да ме подмине.  Нали знаете, цялата оназ работа с „Тоя ли ще ми каже какво да правя бе ей!!! БУЛГАР!!!“  J J J

   Отново се оказахме край моста, който пресича реката за към развъдника за слонове.

   Тук е където се почувствах засрамен да бъда турист един вид.  Точно край моста брега се спускаше плавно към водата, има брод през който прекарват кравите до отсреща за паша. Та една много възрастна жена се къпеше на реката. Беше се разсъблякла до кръста и внимателно миеше тялото и косата си. А край нея десетина туристи (оивечето азиатци) са се наредили и се въртяха и я снимаха откъдето и както можеха.  Беше…грозно.

   До самият мост има няколко барачки и беседки, където седнахме да си починем. Мислехме да не сме нахални и да пием по един чай, но се оказа че нямат. Бира и безалкохолно, ко щеш. Ама не щяхме. Та си седнахме нахално на сянка и се отпуснахме блажено за около половин- един час.

   Тръгнахме обратно към селото, но по непознати улички. Това е първата и единствена маймуна, която видяхме наоколо, но шума в короните на дърветата ни навеждаха на мисълта че са доста. А и виждате че има повече от един начин да се яде банан... 

   До селото са приблизително 40-50 минути пеша. На нас ни отне малко повече, защото малко ни гонеше мързела, пък и бая си бяхме походили вече.

   Видяхме и един точилар. Като свърши с ножиците метна стойката на рамо и продължи към следващият нуждаещ се.

   Бяхме много гладни и решихме да обядваме във вчерашният ресторант. Знаехме че ще се наложи да чакаме поне час докато храната стане, но пък беше вкусна. И прясно приготвена. А можете да видите и името на ресторантчето. Препоръчвам.

   Да спомена, че тук се вижда добре. Почти навсякъде в Непал в менютата може да видите че към цената се прибавя 10% екстра за обслужване, а на други съм виждал тези 10% + още 13 бакшиш. Винаги е добавено в менюто, но обикновено с мноооого малки буквички и го разбираш чак при плащане на сметката. Това е едно от малкото ресторантчета, където е обявено така ясно.

   Върнахме се в хотела за да починем, обмисляйки да се разходим отново край реката след обяд. Но към четири се върнаха Алберт и холандците. Беше скапан, били минали почти 30км пеша. Разправяше ни че е много доволен, но когато му разказахме за нашите приключения направо опули поглед. Докато се къпеше хвърлих един поглед на снимките му, за два дни нямаше и 50 снимки. На сърни нямаше нито една, явно не са се приближили достатъчно. На носорог- само една на задника му, скрит в тревата далеч от тях. При по- късният ни разговор ми каза, че искали да заобиколят и да снимат отпред, но водачите им отказали, щот било прекалено опасно.  А, и един крокодил.

   Това беше всичко, което бяха видели за двудневен преход. А за хотел им взели по 15е.  + още не знам колко за лодката с която се пресича реката сутрин и вечер за влизане и излизане от парка (в самият парк няма хотели и е забранено пренощуването, затова реката се пресича отново вечер). Не бяха доволни и от водачите, само ходели по отъпканите пътеки, изобщо не се опитвали да видят къде има животни, не им обяснявали нищо… Като цяло пари хвърлени на вятъра. Ние пък ги закарахме да вечерят в „нашето“ ресторантче…

   …където  дъщерята на собствениците ни правеше компания за да не ни е скучно.

   Разказахме им как е минал нашият ден и холандците решиха да останат още 2-3 дни в селото и да се разходят като нас.

   09.12.2016

   В осем бяхме готови да се качим в джипа и да се извозим до автобуса за Катманду. Платихме и хотела, излезе ни даже по- евтино от очакваното, 1200 рупии на вечер, 400 рупии на човек.

   Качихме се в автобуса, практически празен, и ни наредиха всичките + един…индиец май, ни наредиха всички заедно на най- задната седалка. Понечих да седна на предната, но той намръщен ми посочи да сядам отзад. Абе викам тясно е, аз съм голям…а той се мръщи лошо и сочи седалката. Ами седнах, какво да се прави. И две минути след като потеглихме бързо се преместих напред. Само седях малко по ниско, че да не се виждам много. Да върви на пичкина си….на празен автобус ще се бутам с още няколко човека на една седалка.

   Малко по малко автобуса взе да се пълни, даже един човек седна на петото място на задната седалка, а до мен никой не седна. Нека ми е зле. Пък и онзи с лошият поглед слезе половин час по- късно, та хептен нямах проблем.

   Връщахме се по пътят по който и дойдохме. Ужасен път, ужасен трафик, ужасно бавно. На места седяхме по 10 минути без да мръднем.  Предприемчиви млади момчета обикаляха с торбички печен фъстък. Отворих прозореца и питах едно за цена, а той ми вика 400 рупии. Теглих му една сочна на български, чак той ме разбра. Същото пакетче го купих в Покхара за 45 рупии. Разбирам че все трябва да спечели нещо, ама… Пред мен седеше един непалец, на около 20 години може би. Пита ми каква цена ми е казал, че съм се ядосал толкова, а после отвори прозореца и сам тегло една майна на лакомника. Извини ми се от името на непалците заради тази лакомия. Аз пък го успокоих, че не обвинявам всички непалци заради един.

   Спирахме и на 3 пъти за кратки почивки. Отскочих и до тоалетната, минаваше се край кухнята.

   Разстояние отнемащо 4-5 часа, както  ни уверяваха неколкократно, ни отне над 10 часа.

Видяхме и три инцидента, единият пресен, пресен. Една цистерна се беше обърнала и запушила половината път. Беше се образувала огромна опашка, но трябва да призная, че полицията се опитваше да направи всичко възможно за да помогне. А и от влизането в Катманду до слизането от автобуса минаха малко над два часа. Но пък ни свалиха на няма и 10 минути пеша от Thamel, та такси не ни трябваше.

   Пък и Пабло беше резервирал стаи в хотела в който беше отседнал, та единствено ни оставаше да го намерим. И на всичкото отгоре се засякохме с друг пътник от автобуса, португалец говорещ испански, който имаше заредена карта на града и ни откара до хотела пътем към неговият си.