Непалски национален парк Chitwan

   06.12.2016

   Автобуса ни е в осем, та трябва да сме на линия по- рано. От хотела ни осигуриха един джип за 600 рупии, който да ни закара до „автогарата“.

   По пътя натам подминахме две колони бягащи, едните полицаи, другите военни. Сутрешна физ зарядка, поддържаха се хората.

   На самата гара имахме още двайсетина минути, така че се приближихме до барачката заведение да хапнем и да пием по чай. Тук масала чая беше 45 рупии, аз лично повторих.

   Взехме си довиждане с Пабло и се накачулихме на автобуса, който тръгна почти веднага след това към Sauraha и Chitwan National Park. Наместил съм се на първата седалка до вратата и имам добър обзор. Автобуса минаваше точно по улиците по които карах и бутах вчера и се чувствах странно.

   Още неизлезли от Покхара навлязохме в гъста мъгла, виждаше се навярно на едни 30 метра, не повече, но пък поне пътят беше асфалтиран и в добро състояние. Час по- късно мъглата се вдигна, но остана да виси на едни 100тина метра над пътя, съдейки по склоновете около нас.

   На вторият час спряхме за почивка в едно крайпътно заведение. Всъщност всички автобуси (няма значение туристически или за местни) спират на 2-3 часа за почивка, спомням си как навремето пътувах с часове с българските автобуси и спираха само да слязат или да се качат пътници, но за почивки и дума да не става.

   Час по- късно напуснахме хубавият път (свързващ Покхара с Катманду) и поехме отново по доста лоши пътища

   …по които ясно се виждаше вездесъщият прах, покриващ голяма част от Непал. Както и мръсотията която вече се намира почти навсякъде из страната.

   Иначе е вярно, работеще се доста усилено за подобряването на пътя. Но усилията бяха някак си доста разхвърляни. Вместо да се ремонтира основно определена част от ъптя то видях на едно място да се работи едно, на 300 метра друго, 2 километра по- нататък нещо друго… Няма систематичност. Малко като новите улици в България- месец след асфалтирането ги разбиват че са сетили да прекарат две тръби.

   Нашият шофьор се вживяваше в ролята на Ники Лауда и караше като ненормален, но дори и така предполагаемите четирите часа се превърнаха в шест.

   Приближавайки към крайната точка видях тези пичове. За пръв път в Непал видях такава добре екипирана група. В последствие се усетих, че навярно са тук заради дивите животни.

   Хотела го бяхме резервирали предварително и транспорта от автобусната спирка до него ни го бяха осигурили те, което е добре имайки се в предвид…

   …че автобусната спирка беше насред полето. С нас дойдоха една двойка холандци, нямаха нищо предварително резервирано, а на слизане към нас се спуснаха като лешояди 20тина местни да ни канят в техните си хотели. Ние им предложихме да дойдат с нас и ако вече не им харесва хотела винаги можеха да си намерят нещо.

   Хареса им. На всички ни хареса. Много красив и зелен.  И евтин, излизаше ни около 12 евро за стая за трима, макар едното легло да е двойно. Имаше си и тоалетна и баня, и контакти…абе как си му е реда. Даже и телевизор си имаше, но така и не пробвах дали и как работи.

   Захвърлихме раниците и се събрахме с холандците да видим какви оферти има за разглеждане на парка. Всъщност офертите ти ги предлага самият хотел,имат си свои водачи и всичко, но отделно в самото градче има сигурно 20-30 агенции. Но цените не ни харесаха.

   Дневният престой в парка струва 1700 рупии (около 16 евро) и е определен от държавата. За ден се плаща и по 2000 рупии на човек за водачи (2 броя). В Непал средната заплата е 200 евро, което ще рече че повечето непалци надали виждат над 130-140е на месец, а те ми обясняват, че 5ма човека трябва да платим общо почти 200 евро за двама водачи за  двудневен тур… Абе аз вярно съм от Европа, ама ние там доматите с колците не ги ядем! След дълги и упорити преговори заяви, че може да свали до 1500 рупии (~13 евро) и ако сме искали да сме обиколили из града, ако сме намерели по- добра оферта щял да ни намали още, ама нямало начин да намерим. Ами ще потърсим. 

   Тук се сетих и ми стана смешно… Всъщност може би по- добре е малко отклонение. Chitawan National Park а защитена зона в която могат да се видят доста животни, но основно рекламираните са слон, носорог и тигър, всички идват да ги видят, въпреки че тигрите се виждат рядко, обикновено се криели. Та пича който ни съпровождаше в джипа на идване от автобуса (в последствие се оказа един от водачите на хотела) ни разправяше как преди няколко дни водел някаква група из джунглата и попаднали на нещо много рядко срещано- група от шест тигъра накуп!!! За съжаление нямал снимки, ама направил видео, което можело да се види в youtube... Още тогава си помислих, че ни взима за канарчета. После пък ни разправя как много от къщите имат решетки (не е вярно) на долните етажи, защото тигрите нерядко навлизали в селата и влизали през прозорците. В същото време видях как масово кокошки, кози и не знам още какви животни си спяха под открити савани. Абе този хептен за балъци ни взе, ама си замълчах.

   Тръгнахме уж към селото, но нещо се пообъркахме и забихме във….да го наречем вилната зона. Бая пообикаляхме докато стигнем до него. Повъртяхме се из 2-3 агенции и се оказа  че гид може да се намери за по 800 рупии на човек. Върнахме се в хотела и успяхме да свалим още, но след дълго и задълбочено разискване с Карлос решихме да се откажем. Излизаше около 60 евро на човек за два дни, отделно храна и спане, а нямахме много със себе си. Непал взе да ни излиза малко скъпо нещо. Така че решихме да си останем в хотела и съобщихме неприятната новина на холандците и Алберт. Неприятна, защото им вдигнаха малко тяхната цена, с по около 300 рупии мисля. Пък и съжалявахме, защото не всеки ден можеш да се разхождаш из джунглата. Обаче поне не ни се разсърдиха, така че се уговориха със собственика и забихме отново към селото за да вечеряме.

   Намерихме едно сносно изглеждащо ресторантче и платихме 15 евро за 5 човека. И то 3 от тях бяха за бира на холандеца. Евтинийка.

   07.12.2016

   Станахме доста рано. Първо ни събуди един генератор още към 5 сутринта, явно беше спрял тока. После ме събуди Алберт, оправяше се да тръгва, че ги взимаха около 7. В интерес на истината човека не вдигаше шум, беше много внимателен, ама се събудих. Пак успях да заспя, но към 7.30 се опулих като бухал.

   Закуската ни влизаше в цената на хотела, така че хапнахме и потеглихме към селото.

   Туй добиче имаше козина по мека и приятна от кадифе.

   Беше хладно, беше паднало гъста мъгла, само се надявахме да не преебе пътуването на Алберт. Дет се вика малко ни беше писнало от него, но пък не му мислехме лошото. Иначе бяхме доста доволно да прекараме два дни без него.

   Разходките със слон излизат около 25 евро за половин ден, но бях твърдо против. Преди години си мечтаех да пояздя слон, но преди 1-2 години почетох доста за слоновете и се оказа, че това за тях си е чисто мъчение. Слона е голямо и много силно животно. Има много здрав и силен гръбнак. Но този гръбнак е предвиден да носи няколко тона собствено тегло, а не още 200 кила туристи + 40-50 кила носилка.

   Идеята ни беше да намерим и наемем някакви колела и да пообикаляме наоколо. Имаше колела под наем точно до хотела, но бяха едни обикновени, малко смешни колела без скорости, които ни бяха малки. В крайна сметка и из селото не намерихме нищо по- добро, та се върнахме отново до хотела. Така поне на връщане нямаше да има нужда да ходим излишно дълго ако сме уморени.

   Първата точка за денят е да отскочим до развъдника за слонове, който се намира точно от другата страна на реката (реката беше границата на парка). До него се стига…

   …пресичайки това мостче от колове и чували с пясък. Трябваше първо да изчакаме група ученици, които пък…

   …поискаха да си направят снимка с нас. Аз пък помолих да ни направят и с моят фотоапарат, ама голям зор им е на всичките да снимат с него. Колко пъти съм давал фотоапарата да ми правят снимка все не можеха да се справят с него.

   Оставихме колелата до някакви сергии, дори не ги заключихме и пресякохме.

   Входа за парка принципно е 50 рупии, но ние така и не платихме, макар да не схванахме какво точно стана. Май повечето хора влизат в парка (е, повечето идват с водачи) и отиват надясно, където явно се плаща, а ние завъртяхме по часовниковата стрелка и ни се размина.

   Всъщност развъдника е едно неголямо заградено пространство край реката с едни дълги навеси и десетина слоници вързани с вериги. Имаше и малки слончета…

   …които се разхождаха свободно край загражденията. Ние си носехме по две мандарини и банани за всеки случай и на Карлос му хрумна да им дадем от мандарините. В момента в който опитаха мандарините игнорираха всички останали туристи наоколо и се въртяха и търкаха само край нас. Водачите на другите ни гледаха с малко мръсен поглед, ама на нас си ни беше все едно и се забавлявахме с тях.

   Излязохме оттам и се почудихме…никой не ни гледа…ами ако забием малко в джунглата…

   Първо заобиколихме развъдника, където се натъкнахме на едно немалко стадо крави без кравар (после ще ми разправят как тигрите стигали до тук, как пък не), на тях пък много им харесаха обелките от бананите ни. Тръгнахме в другата посока, там пък имаше доста местни, а не искахме да ни видят, че да нямаме проблеми, затова се насочихме към реката.

   Да де, ама край реката имаше една голяма ливада и решихме разсеяно да се поразходим срещу течението и ако мине номера да се шмугнем между дърветата. А пък то срещу нас…

   …ето тези красавци.  Покрай нас пък имаше едни красиви патици…

   …които хванах (опитах де) дори в полет. Чак в Испания, гледайки снимките от близо, осъзнах че на отсрещният бряг, под едната патица, се вижда и крокодил. Но тогава го пропуснахме.

   Приближихме се още малко към джунглата и сърните избягаха. Никой не ни спря затова се пъхнахме в гората и поехме.

   Гората беше много приятна за разходка, пък и животните бяха очертали доста удобна пътечка, дори видяхме една…

   …маймуна. (:

   На всяка крачка около нас излитаха стотици пеперуди, които превръщаха гората около нас в част от приказка.

   На няколко пъти се засичахме със сърните, предполагам че бяха същите, ама знае ли човек.

   Виждах доста останки от дънери, докато не се приближих и не осъзнах…

   …че много от тях не бяха дънери, а термитници.

   В крайна сметка си направихме над двучасова разходка из „опасната“ джунгла (масово плашат туристите че е супер опасно да се влиза без водачи в джунглата) и се върнахме обратно към моста.

   Жените на сергиите ги нямаше, бяха заметнали по един парцал над стоката, а колелата ни спокойно си седяха отстрани.

   Завъртяхме се по някакви други пътища и пътеки…

   …и спряхме да ядем прясно направени самоси в една „самосаджийница“. Бяха много вкусно, но продължавамд а твърдя, че граха трябва да се посвари предварително. Опитахме и от…

   …тези работи.  Двете в дясно не бяха нищо особено, но онуй дантеленото е много вкусно. В основата си е пържено тесто накиснато в някакъв сироп. Превъзходен десерт.

   Върнахме се в хотела и се отпуснахме за около час и нещо да починем. Всъщност Карлос заспа, а аз…

   … предпочетох да се отпусна на един шезлонг в двора и да изпуша лула.

   По- късно потеглихме отново на разходка към другият край на селото. Минахме край тези сеновали и заспорихме с Карлос, според него били сламени къщи. Накрая го накарах да ги обиколим, за да види че няма врата и е само напластено сено.

   Стигнахме до реката и поехме по нея, а 200-300 метра по нататък ни чакаше изненада…

   …носорог! И то без да трябва да плащаме за разходка из джунглата! Нека ни е зле.

   Настанихме се да го погледаме и след някакви 10 минути…

   …един слон реши да пресече реката и мина…

   …на някакви си два- три метра от нас без изобщо да се впечатли. Само когато видя носорога спря за момент и вдигна високо хобота…

   …а носорога се потопи почти изцяло под водата. Всъщност  постояхме още десетина минути и той отказваше да се покаже. Решихме, че ни доскучава, не се виждаше скоро да се покаже, още повече че се приближи и една голяма и доста шумна група ученици, затова продължихме разходката край реката.

   Беше доста спокойно и приятно, но за съжаление, следвайки завоите на реката, отново навлизахме в някаква махала затова тръгнахме напряко през джунглата…

  …където носорога се беше изправил и бавно бавно излезе от реката и се загуби в джунглата.

   Ние е пък лека полека се запътихме обратно към селото да потърсим нещо за хапване…

   …че бяхме поогладнели, пък си му беше и време.

   Вървяхме си по централната улица и се чудехме къде да ядем, когато незнайно по каква причина свърнах в една тъмна уличка и…

   …открих идеалното място за вечеря. Поредица от няколко самостоятелни беседки. Имаше си и wifi. Собственика дойде веднага и запали някаква ароматна клечка под масата за да гони комарите и определено вършеше работа. Освен ориз със зеленчуци си поръчахме и един вегетариански хамбургер за да го опитаме.

   Брутален. Супер вкусен, вървеше с пържени картофки и салата от зеле и моркови. А в самото кюфте се усещат и парченца от зеленчуците с които е направено. За 2 евро някъде. Пръстите да си изядеш!

   Само където след толкова хубаво ядене беше малко трудно да се прибереш обратно в хотела.