вторник, 6 май 2014 г.

С колело из Мароко- част дванадесет

   Събудихме се доста рано- още нямаше 8. Поизлежавахме се малко и станахме да проснем, все още мокрите от дъжда, дрехи и обувки на слънце.


   Докато при нас печеше приятно...


   ...отсреща и в ниското мъглата командваше положението.
   Докато "украсявахме" дървото и столовете чух гласът на Максуел над мен...


   ...тъкмо бяха пристигнали. Оставих обувките да съхнат, обух дебелите чорапи и се качих при тях да пия кафе. Мароканците ме гледаха като гръмнати как си шляпам по чорапи. За съжаление заедно с тях пристигна и мъглата при което доста позахладня.



   За късмет се задържа само около половин час.


   Като си изпихме кафетата слязохме на площадката пред стаите и се отпуснахме под слънчевите лъчи. Не бързахме изобщо, до Маракеш оставаха някакви си 70км, а мятахме да спрем на поне 20-30км преди това, да нощуваме на палатки и на следващият ден да влезем още сутринта.
   Максуел и Марк се възползваха от банята да се изкъпят. Разказаха как се върнали до селото, предната вечер, оказало се, че няма хотел и отново потеглили след нас. На едно разширение край пътя имало някакви магазинчета, тип барачка /ние също ги видяхме, бяха затворени/ и на едното била открехната вратата, явно собственика излязъл до тоалетна и те го питали за хотел. Той пък им казал да влизат да спят при него. Магазинчето било натъпкано, та трудно се събрали, но били на сухо, което си е достатъчно при тези условия.



   Още непрехвърлили изцяло планината и пустините изчезнаха, изместени от красиви, зелени гори. Наслаждавахме се на гледката и слънцето поне 2 часа, ако не и повече.


   Все пак, малко по малко, посъбрахме багажа и натоварихме колелата. Докато товарех тези две хлапета ме крънкаха постоянно за при. Продавачът на магазина, седящ от другата страна на пътя, ги видя, развика им се и ги замери с камък, за да ме оставят на мира /и даже не дойде да се опита да ми продаде нещо/.

.
   Появи се и някакъв автобус с туристи. Япончета някакви. Направиха по една снимка на пейзажа и се юрваха като луди да правят десетки снимки на цъфналото дръвче.




   Следваше леко изкачване и после само спускане. Гледките бяха просто великолепни, особено за зажаднелите ни за зеленина очи. 
   Малко преди да започне спускането, на един завой, подминах младо момче, около 14/15 години, което ми поиска пари. Аз пък го напсувах на български, дотегнало ми беше от такива. В последствие Уилям, който беше на опашката доста зад нас, ми разказа как видял хлапето да се навежда, да взима камък и да го крие зад гърба си. Стигнал до него и преди да го пита нещо той го почнал "И какво, чакаш да мина и да хвърлиш камък по мен ли? А?" и му се изхрачил в лицето. Хлапака бил толкова шашнат, че изпуснал камъка и замръзнал. 
   Спускането, от своя страна, беше великолепно. Движехме се с 55-60км/ч, като Уилям с лекота ни задмина- лягаше на завоите като че беше с пистов мотор, спирачки все едно нямаше. Прелитахме през малки селца и си спомням как излизам един завой и до пътя застанал полицай и ни ръкопляска и вика окуражително. Забавно беше.


   Продължи около 15км и се наложи да спрем, защото вятъра беше създал проблем с лещите на Уилям, та трябваше да ги свали и сложи  очилата. 



   От тук продължихме с нормално темпо, терена беше хълмист, но беше приятно да се кара. Към обяд спряхме в една горичка да си сготвим.


   Точно отсреща една мароканка чакаше превоз. Май се усети че я снимам, но не реагира.




      Местенцето наистина беше приятно. Легнахме на тревата и се наслаждавахме на гледката поне в продължение на половин час, преди да изкараме "кухнята".


   Максуел /42г./


   Марк /45г./


   Уилям /39г./




   Така де, това че сме на колела не значи, че само сухоежбина ще ядем...


    Магазинче за килими край пътя.
    На около 40км от Маракеш минахме край едно градче и се отбихме за да пазарим за вечеря. 




   Попаднахме лесно на покритият пазар. Много готини са, тук може да се види истинското Мароко- в покритите пазари на местните, в страни от туристическите маршрути.



   Питка хляб за 1 дирхам, прясно изпържена риба за 2...



   Няколко километра по- късно намерихме място за бивакуване в една маслинова градинка.



   Тук поне сух клонак имаше в изобилие и, след вкусна вечеря, не беше никакъв проблем да поддържме огъня. 
   Някъде наблизо имаше селца, до късно се чуваше силна музика и смях. През нощите се събудих от напевите на мюфтиите. По звука съдя, че около нас имаше поне 7/8 минарета и поне от едно от тях звучеше жив мюфтия, не просто запис.
   На следващият ден се събудих много рано, заедно с Уилям, и си приготвих кафе, докато се събудят останалите.


   Уилям беше премръзнал. Обикновено опъваше само долният, мрежестия слой, на палатката. Обаче през нощта всичко беше подгизнало от роса. Каза, че се събудил още към 3/4 подгизнал от вода, но вече било късно, та се облякъл дебело и продължил да спи. Наложи се за изливаме вода от палатката, а спалният чувал и дрехи се проснаха по дърветата да съхнат.


   И така 2 часа по- късно стигнахме Маракеш. 
   Ама за това следващият път.

1 коментар:

  1. Коко - блокиран съм от няколко дена във ФБ. Драсни му на Иво да ме намери в скайп, че скоро ще ходя до Пловдив на една сватба и да се видим :)

    ОтговорИзтриване