петък, 14 февруари 2014 г.

С колело из Мароко - предистория

   Тъй като този блог е нов, то дължа малко предистория за новите читатели.
   Идеята да пътувам в Мароко е появи в главата ми преди няколко години, след като видях една от снимките на деня на National Geographic...


   Планирах да попътувам около 2 седмици с мотора, но за късмет двигателя се повреди доста сериозно. Всъщност в последствие продадох и самият мотор, за който още ми е жал.
   Декември, 2012, си купих колело. Ей така, да имам някакъв транспорт, да ида до магазина...знаете как е. Покрай приятели испанци, обаче, започнах все по- често да излизам с него и да се разхождам до съседните градове или близката планина. 2 месеца по- късно разстояния от 50-60 км. си бяха ежедневие за мен.
   Постепенно в мен се роди идеята да отскоча с колелото до Алмерия- град на 250км от Малага, където работя последните лета. Имах си палатка и спален чувал, но нямах багажник и дисаги. За късмет приятелите ме подкрепиха и ми дадоха багажник назаем. Да, нямах дисаги, но ми беше достатъчно, че мога да сложа на него палатката и чувала, останалото в раница и на гърба.



   Потеглих с мисълта, че няма да се справя, но ако го закъсам винаги има на кой да се обадя и да ме приберат, така че просто натоварих колелото и потеглих. За изненада /не само моя/ на 3- тият ден бях в Алмерия,


   Лятото мина в работа, но постоянно си мислех накъде мога да попътувам с колелото. От време навреме Мароко ми се набиваше отново в очите, но го отхвърлях като несериозна идея, надали ще мога да се справя с нещо такова. Но пък от друга страна мога да опитам да посетя приятели, които живеят в Севиля и после да завъртя на връщане през Кадиз. Вече бях малко по- добре оборудван, та беше малко по- лесно.
   Речено- сторено. 700км обиколка, която ме промени (пътуването го има описано в старият ми блог- http://voinyt.blog.bg/).


   Към края на това пътуване се срещнах със Стефан, германец на 50/55 години, който се беше запътил да обиколи Мароко с колелото си. В този момент нещо в мен се пречупи и реших- на 15 януари /месец и половина по- късно/ заминавам и аз.
   Споделих с кажи речи всеки познат този план. С изключение на 4/5 подкрепящи ме човека (основно испанци), преобладаващото мнение бе, че съм се побъркал. Може и прави да са, де да знам, но почнах да търся информация за Мароко. 
   В интерес на истината, на испански и български, полезна информация практически нямаше. 
   Е да, беше пълно  рекламните лайна на туристическите агенции, но нищо полезно, което да помогне на пътуващите извън закостенелите граници на организираните екскурзии. 
   Така или иначе начертах някакъв приблизителен маршрут, който по време на пътуването беше променен така или иначе. Първоначалната идея бе да се спусна по брега към Рабат и Казабланка, оттам Маракеш, пресичам планината Атлас посока Оурзазат, оттам към пясъчните дюни в Мерзуга и връщане през среден Атлас, посока Мекнес- Фес- Чефчауен. 
   Рабат и Казабланка ги отписах още преди да потегля. В днешно време това са просто поредните модерни градове и не мисля, че си струва да бъдат посетени. Въпреки това в началото щях да потегля по брега, исках да видя известната пещера на Херкулес с емблематичният и вход с форма на континента Африка.  


   Общо взето това беше евентуалният маршрут.
   Имах планове да ходя с кучето, затова си купих и ремарке, но в последствия подразбрах, че кучетата там не са много долюбвани, та се отказах да го водя. 


   В крайна сметка потеглих чак на 18 януари, падаше се събота. Сметнах, че не си заслужава да карам два дни до Тарифа, за да взема ферибота, вместо това приятел ме закара с микробуса.


   Спряхме да пием кафе на "El Estrecho del Gibraltar", най- тясната част на пролива, в ясно време се вижда спокойно Африка, но този ден си духаше доста вятър.


   От Тарифа потеглям няколко ферибота на ден, но са на различни компании. FRS мисля е единствената, която иска 15 евро заплащане и за колелото. Обаче следващият беше чак в 16, а нямах желание да нощувам в Тарифа, а и имаше вероятност лошото време да не му позволи да напусне пристанището, така че прежалих 15 кинта и приключението започна.



Няма коментари:

Публикуване на коментар